Св.Ана

9 декември - Зачатие на Св. Анна. Празник на майчинството.
Днес е църковният празник зачатие на Света и праведна Анна. Като майка на Богородица Св. Анна закриля брака, семейството, девствеността, бременните жени и вдовиците.

Този празник е известен още като Зимна Св. Ана или Анино зачатие.

Праведните Йоаким и Анна дълго време нямали деца. Желанието и молитвите им към Бога били толкова искрени и всеотдайни, че най-накрая той се смилил над тях и изпълнил молбата им. Един ден, докато Анна работела в градината, при нея се явил ангел и казал: "Анно, ще родиш дъщеря и ще я наречеш Мария!".

След девет месеца – на 8 септември – семейството било ощастливено с момиченце, бъдещата майка на Иисус.

Според народните обичаи, празникът Анино зачатие е празник, познат само в отделни райони на Южна и Западна България. Нощта, предхождаща този празник, е време на заклинания, прокоби и магии. През нея магьосници, вещици и врачки най-лесно установяват връзка с дявола, мъртвите и демоните. Те се появяват около огъня като мушици. Затова стопаните палят пред всяка врата огън с тор, ръсят пепел и просо около стопанските постройки.

В нощта срещу празника магьосниците могат да примамят чуждото плодородие; тогава се извършват най-различни заклинания и прокоби (за раздяла, болест и смърт). Поверията твърдят, че в тази нощ черните магии "хващат". Затова строго се спазват различните забрани: жените не работят нищо, не бива да пипат вълна, за да не се разболеят децата и добитъкът; мъжете не бива да излизат от селото, защото по поляните играят самодивите и видят ли мъж, отвличат го.

Пред вратите мъжете запалват купчинки говежда тор, която прогонва злите сили. Жените мажат виметата на животните с въглен, чесън и мазнина, за да не им се отнеме млечността. Птиците държат затворени, за да не ги примамят с магии. Девойките слагат под печките сол и жито, похлупват ги с паница и на сутринта с тях захранват животните, за да ги предпазят.

Анна е латинска форма на староеврейското Hannah “благоразположение, милост”, името се обяснява и с цяло изречение – “Бог благослови ме със син!”.

Днес празнуват: Ана, Анна, Анка, Ани, Янко, Янка.
източник: www.rozali.com

Андреев ден!

Православната църква почита на 30 ноември паметта на Свети апостол Андрей Първозвани, който е един от дванайсетте апостола и ученик на Христос.
Свети Андрей е брат на апостол Петър. Андреевден е пряко свързан в народния календар с представите за преход от есента към зимата. Според народните обичаи, денят се нарича още Мечкин ден.
На Андреевден започва нарастването на деня. Според вярванията денят започва да наедрява колкото едно просено (житно, маково или синапено) зърно. Народът свързва този ден с разбирането, че светлината в денонощието започва да расте - наедрява, затова някъде се нарича Едреевден, а слънцето да помръдва "както пиле в яйце".

На този ден празнуват: Андрей (андреас - мъжествен, храбър, силен), Андриян, Андрея, Андро, Храбър, Храбрин, Силен, Силка, Дешо, Дешка, Първан, Пръвка и други.

Св.Мина

На 11 ноември православните християни почитат Св. великомъченик Мина - воин, покровител на семейството, сираците и бездомните, пазител на пътуващите на дълъг път, воините и лечителите.
Св. Мина закриля и жените, затова на този ден те се молят пред иконата на светеца за здравето на децата си, за радост и благополучие в дома.
На днешния ден, на който се почитат и светците Виктор и Викентий, празнуват всички с имена Виктор, Виктория, Мина, Минка и Минчо.
Св. Мина бил войник в Египет по времето, когато в Рим царували Диоклетиан и Максимиан.Те издали указ да се предават на мъчения и да се убиват всички християни, които не се покланят на идолите. Те били принуждавани да извършат идолски жертвоприношения.
Воден от силната си вяра, Мина оставил воинското си звание и се оттеглил.
в пустинята, където се отдал на пост и молитва, смятайки, че е по-добре да живее със зверовете, отколкото с хора, които не познават Бога.
Минало време, но зрелищен идолски празник в главния град на Котуанската област, където се били събрали много езичници, накарал Мина да остави планината и да слезе на сборището, за да заяви пред всички ревността си по християнския Бог.
Като чул думите му, князът заповядал да отведат бъдещия светец в тъмница. Тъй като Мина не рачил да се поклони на идолите, той бил подложен на многобройни мъчения, които обаче преминал, осланяйки се неизменно на Христа.
Безсилен пред неговата непреклонност, князът заповядъл св. Мина да бъде посечен с меч, а тялото му да изгорено пред целия народ.
Когато огънят изгаснал, вярващите дошли на това място и събрали останалите мощи, обвили ги с чисти повивки и ги помазали с благовония. Скоро те пренесли тези свети останки в родния си град Александрия и ги погребали с почести.
Впоследствие на това място била построена църква и по молитвите към светеца в нея станали множество чудеса.

Архангелов ден

На този ден Църквата почита деня на Светите ангели и най-вече на архангел Михаил, вожд на небесните сили в борбата им срещу духовете на мрака и злото.

В църковния и народния български календар Архангеловден е най-големият есенен празник след Димитровден.

Всеки човек има своя ангел-пазител, който се моли за него на Бога, предпазва го от беди, съветва го да върши добри дела, внушава му добри мисли и желания и скърби за него, когато греши и забравя Божиите заповеди.

Православната църква определя Св. Михаил като един от седемте първенствуващи ангели, които винаги стоят пред престола на Господа.

Той представя Божието слово, архангел Гавраил е носител на Божиите тайни, Рафаил - лечител на недъзите, Уриил - просветител на душите, Салатиил е молител и застъпник пред Бога, Иехудиил е прославящ Господа, а Варахиил е подател на Божиите благословения.
Днес имен ден празнуват Ангел, Михаил, Рангел, Райна, Радка, Милка.

Димитровден

Днес православната църква почита паметта на св. великомъченик Димитър. В народния календар денят на св. Димитър е свързан с поврат в годишното време и с началото на зимата.
Според народното поверие в полунощ срещу празника небето се отваря и след него се очаква първият сняг.
Именници са всички с името Димитър и Димитрина. На обредната трапеза е задължително да има ракия, вино, курбан от овче месо, яхния от петел, пита с ябълки.
Св. Димитър се счита за покровител на зимата, студа и снега. На 26 октомври свършва традиционният период от Гергьовден до Димитровден за наетите сезонни работници - пастири, ратаи и др. Затова и празникът на св. Димитър се нарича още Разпус.
"Свети Димитър зима носи, а свети Георги - лято",гласи българската пословица, която отразява най-точно традиционното деление на годината на два сезона.
И още: "Дядо Димитър разтърсва дългата си бяла брада и от нея се изсипва първият сняг".
В деня на светеца стопаните гадаят за времето през зимата. Ако прага на дома прекрачи заможен и добър гост, здрава и плодовита ще е годината.
Пълнолуние ли е в нощта срещу празника,радостни са пчеларите, защото ще се роят пчелите и ще се пълнят с мед кошерите.
Тази нощ е важна и за иманярите, които вярват, че щом небето се отвари, заровените иманета проблясват със слаб синкав пламък.

Петковден е

Православната църква чества днес празника Петковден. Светицата - патрон на името е Света Петка Българска. Името произлиза от славянската дума "петък", петият ден от седмицата.Смята се, че празникът слага край на лятото и есента и начало на зимата.От Петковден до Димитровден (26 Октомври) се забраняват домашната работа с вълна, кроенето, шиенето. Вярва се, че ако човек носи дрехи скроени през този период, ще се разболее, а след смъртта си ще се превърне във вампир.
В някои краища образът на Св. Петка е представен като змия за онези жени, които не спазват забраните за работа. В християнската митология Света Петка се почита като покровителка на жените и техните домашни дейности - предене, тъкане, кроене, шиене.В християнската религия преподобна Параскева-Петка Епиватска, Търновска (X-XI в.) е светица и отшелничка, родена в град Епиват, Тракия. Мощите на светицата са един от трофеите , които донася цар Асен II след Клокотнишката битка. Налагането на култа към света Петка провокира написването на редица литературни творби, между които най-известно е житието на света Петка, дело на патриарх Евтимий.

Джулай

През далечната 1971 г.групата Юрая Хийп изпява песента "July morning".

Тогава едва ли авторите и са подозирали, че тя ще се превърне в символ на едно движение.

От края на 70- години в България се чества Джулай морнинг, посреща се първия юлски ден. Първоначално възниква като хипарско движение, целящо да покаже несъгласието си с управляващата власт, днес този обичаи се популяризира все повече. Превърнал се вече в традиция, Джулая е уникален празник за България, които не се чества никъде другаде в Европа. Символичното посрещане на изгрева се свързва с надеждата за нещо ново, за пречистване, поемане по нов път.С течение на времето първоначалната идея - бунтарската се измества, и в днешно време Джулая е повод за бягство от напрегнатото ежедневие, ново изживяване, нова любов...

Петровден

На този ден църквата чества паметта на Христовите апостоли Петър и Павел.

Петър, беден рибар от гр.Витсаида, е един от първите ученици на Христос и един от преданите му последователи.Павел, роден в Тарс, първоначално изповядвал юдейската вяра и бил сред гонителите на християните.Веднъж на път за Дамаск , той бил ослепен от видение на Господа.Върнат е в града, където след три дни е изцелен по чудо.От яростен противник, той се превръща в ревностен разпространител на Христовата вяра.През 67.г заедно с Петър са разпнати на кръст от император Нерон в Рим.

На Петровден се прианся в жертва животно - най - често се коли петел.Той е символ, знак на небесното,висшето.Също така, той е и соларен знак като слънцето измерва времето и възкресението.
На този ден жените носят в църквата обредни хлябове и ранни ябълки - петровки.Осветени от свещеника, те носят здраве.Според народните вярвания Свети Петър е ключарят на райските порти, главен съдник на човешките грехове, който определя коя душа е праведна и достойна за рая.

Днес празнуват : Петър ,Павел, Павлина,Камен, Павлин, Полина.

Еньовден

Еньовден е основна, повратна точка в митологичния празничен календар на древните народи, свързан с лятното слънцестояне, когато денят е най-дълъг, а нощта — най-къса. Еньовден е любим летен празник на млади и стари, който разделя годината на две. Вярвало се, че след него зимата тръгва по своя дълъг път към хората. Приказката, как Еньо намята своя кожух и тръгва за сняг, напомня, че е време да се помисли за дългите студени месеци.
Сутринта на този ден се става рано, за да се види как слънцето „се обръща до три пъти", а който успее да се „изкъпe" в росата - болестите ще бягат от него до следващия Еньовден.
За Еньовден е характерно още "грабенето" и "маменето" на плодородието от нивите и добитъка, макар че ритуалът се прави и на Гергьовден.

Казват, че жени (баятелки, магьосници) отиват на чужда нива

събличат се голи и извършват различни ритуали. Тогава стръковете на нивата им се покланят. Прав остава само един - царят на нивата. Магьосницата го откъсва и го носи на своята нива или на този, който е поръчал краденето. Вярва се, че с царя си тръгва и плодородиетоа. Понякога в нощта срещу Еньовден стопаните отиват на нивите си, за да ги пазят от мамници.

Старите хора разправят:

"Някога много, много отдавна в едно село двама луди-млади - Еньо и Стана, много се искали. Ката ден мислите на единия били при другия, а хлябът им не се услаждал, ако не успеят да се видят поне отдалеко. Но бащата на момичето друго бил решил и сгодил Стана на друго село. Вдигнали тежка сватба, сватове дошли Стана да вземат. Тръгнала девойката, че сватба се назад не връща, а когато стигнала големия мост над Тунджа, смъкнала булото и се хвърлила в реката. Поболял се любимият й Еньо от мъка. Локал е цели девет години, девет постелки изгнили под него. През това време капка дъжд в селото не капнала. Реката пресъхнала и настанал мор по хората и добитъка. На десетата година Еньовата сестрица взела от тъкачния стан кроеното, поставила на кръст точилката и с детски повес ги обвила. После го облякла с женски дрехи, с бяло го пребулила и отишла при Еньо. „Стани, Еньо, стани братко, рекла му тя, да видиш твоята Стана е дошла, булка да ти стане..." Широко отворил очи клетият момък, усмивка грейнала на измъченото му лице, поизправил се с протегнати ръце и отведнъж издъхнал. Духнали силни ветрове, рукнали буйни дъждове. Раззеленили се нивята, заблеяли стадата, а момите песен запели За любов и севда. "