И това ще мине . . .

Имало едно време, един баща. Той бил много близък със сина си. Двамата си говорели за всичко, бащата му давал мъдри съвети и го учел как да се справя с живота.
Един ден обаче, бащата се разболял тежко. Усещайки, че краят му е близо, повикал сина си и му казал:

- Сине, аз си отивам от тоя свят и вече няма да можем да си говорим и да се съветваш с мен, както досега. Но в онзи голям дървен сандък съм оставил две кутии за теб – едната синя, а другата червена. Ако се случи така, че в живота ти нещата тръгнат много на зле, отвори синята кутия. А когато нещата ти тръгнат много на добре - отвори червената кутия!


Скоро след това бащата починал, погребали го.
Не се минало много време и работите на сина наистина тръгнали много зле. Тогава той си спомнил за думите на баща си, отишъл до сандъка, взел синята кутия и я отворил.
А там имало... парче пергамент, на което пишело:

"СИНЕ, И ТОВА ЩЕ МИНЕ!"

И действително, не след дълго работите постепено потръгнали.
Всичко се оправило и синът бил истински щастлив. Един ден той отново си спомнил за баща си и за последните му думи. Отишъл пак до големия дървен сандък и взел от там червената кутия. С любопитство надигнал капака и видял, че вътре в нея има подобно парче пергамент. Разгърнал го и прочел написаното:

"СИНЕ, И ТОВА ЩЕ МИНЕ!"

***

Да, точно така: Всичко минава! И доброто, и лошото...

Затова, нека в трудни дни да не се отчайваме, а в моментите на радост и щастие да не се самозабравяме!

Защото..."и това ще мине!"

Една кутия . . .

Имало едно време…

Така започват повечето приказки, които ние знае още от деца.Тази приказка разказва за една майка, нейната дъщеря и една кутия,но за нея след малко. Действието се развива около Коледа, по времето на подаръците.

През въпросната година парите в семейството не достигали, и майката и нейната дъщеря живеели много скромно и бедно.Искали да поднесат подаръци , да ги украсят красиво , както правели винаги преди, но сега живота бил станал много по труден и суров и с наближаването на Коледа това изглеждало все по невъзможно.Веднъж пререждайки стария скрин ,майката открила красива ролка от позлатена опаковъчна хартия.Щастието и било голямо, защото макар и скромни подаръците им щели да бъдат красиво опаковани.Какво било обаче учудването на майката когато видяла,че малката и дъщеричка, е изхабила цялата ролка хартия и то, за да увие една единствена кутия.В отчаянието си тя и се скарала и наказала.

Когато дошло време за подаръците, малкото момиченце поднесло кутията на майка си и казало; Това е за теб, мамо!

Майката се засрамила, задето наказала преди това детенцето си, но гневът отново я изпълнил, когато отворила кутията. Кутията била празна. Тя се обърнала към дъщеря си със строг тон:
Млада госпожице, не знаеш ли, че когато подаряваш подарък, в кутията трябва да има нещо?

Сълзички напълнили детските очи;
Но, мамо, тя не е празна. Аз слагах целувки в нея, докато тя се напълни.

Майката била съкрушена. Прегърнала малката си дъщеричка, молейки я да й прости ...

И да се върнем в сегашно време. Майката все още пази кутията пълна с целувки. През всичките тези години, когато била обезкуражена, тя отваряла кутията и си взимала от невидимите целувки. Любовта на детенцето й стопляла сърцето й.

Всеки има една такава кутия пълна с любов.
Понякога се иска само да издухаш праха от капака й и да я отвориш, а друг път просто да си спомниш, къде я остави за последно.

Поздрав за любимата жена

Бог не ти дава хората, които искаш,той ти дава хората,от които имаш нужда - да ти помагат,да те нараняват,да те изоставят,да те обичат,и да те направят човека, които е предопределено да станеш.

Мили Боже, жената, която чете това е красива, изискана и силна и аз я обичам.Помогни й да живее живота си пълноценно.Моля те поощри я и я накарай да се извиси над собствените си очаквания.Помогни й да блести и в най - мрачните места, където е невъзможно да се обича.Закриляй я винаги, издигай я, когато най - много се нуждае от теб и й дай да разбере,че когато е с теб, тя винаги ще бъде защитена!

Обичам те!Бъди щастлива, любима!

Прошката означава всичко

Слушай, синко: казвам това, докато ти спиш, едната ти ръчичка е свита под бузата, а русите къдрици са залепнали на влажното ти челце. Промъкнах се крадешком в стаята ти. Само преди няколко минути си седях и си четях вестника в библиотеката и изведнъж ме споходи чувство за вина. Разкаян, дойдох при леглото ти.

Ето какво си мислех, сине. Бях лош към теб. Скарах ти се, когато се обличаше за училище, само защото си позабърса лицето с кърпата. Скарах ти се, че не си си лъснал обувките. Креснах ти ядосано, задето беше захвърлил някакви свои неща на пода.

На закуска също намерих за какво да ти се скарам. Разливаше ту това, ту онова, ядеше лакомо, без да сдъвкваш добре, слагаше лактите на масата. Намаза си прекалено много масло на филията. Когато тръгна да си играеш, а аз – да хвана влака, ти се обърна, помаха ми и ми извика: „Довиждане, татко!“. А аз се намръщих и отвърнах: „Какво си се прегърбил!“

Следобед всичко започна отначало. Още като идвах по пътя те видях да играеш на топчета, коленичил на земята. Беше си скъсал чорапите. Засрамих те пред приятелите ти, като те подкарах пред себе си към къщи. Казах ти, че чорапите струват пари и ако трябва сам да ги купуваш, ще внимаваш повече.

Представяш ли си сине, един баща да каже такова нещо!

Спомняш ли си, по-късно, докато четях в библиотеката, ти влезе плахо с някаква болка в погледа? Аз те изгледах над вестника, недоволен, че си ме прекъснал, и ти спря на вратата. „Какво искаш?“ – кисело попитах аз. Ти нищо не каза, но се втурна през стаята, обви ръце около врата ми и ме целуна. Малките ти ръчички ме прегърнаха с обич, която Бог е запалил в сърцето ти и която дори пренебрежението ми не може да угаси. А после избяга нагоре по стълбите.

Синко, малко след това вестникът се изплъзна от ръцете ми и ме обхвана ужасен, сковаващ страх. Какво е направил с мен навикът? Навикът да търся недостатъци, да упреквам – това бе моята награда за теб като дете. Не че не те обичам, просто очаквам прекалено много от теб. Меря те с аршина на собствените си години.

Твоят характер е белязан с толкова доброта, проницателност и преданост. Сърчицето ти е великодушно и чисто като изгрева над планините. Затова се върна спонтанно да ме целунеш за лека нощ. Всичко друга загуби за мен значение тази вечер, сине. Дойдох при леглото ти в тъмното и коленичих засрамен тук!

Това е жалка компенсация. Знам, че не би разбрал тези неща, ако ти ги кажа, когато си буден. Но утре ще бъда истински татко! Ще бъдем приятели, ще страдам, когато ти страдаш, ще се смея, когато ти се смееш. Ще прехапвам език, когато думите напират нетърпеливи. Ще си повтарям като в ритуал: „Той е само дете – едно малко дете!“

Страхувам се, че си мислех за теб като за голям човек. А като те гледам сега, синко, сгушил се в креватчето, виждам, че си още съвсем мъничък. До вчера майка ти те носеше на ръце и ти отпускаше главичка на рамото й. Прекалено много исках от теб, прекалено много.

Вместо да съдим хората, да се опитаме да ги разберем. Да се опитаме да си представим защо постъпват по един или друг начин. Това е много по-полезно и по-интересно от критиката. Освен това поражда съчувствие, търпимост и доброта. „Да знаеш всичко означава да прощаваш всичко“.

Дейл Карнеги