четвъртък, 30 септември 2010 г.

Една кутия . . .


Имало едно време

Така започват повечето приказки, които ние знае още от деца.Тази приказка разказва за една майка, нейната дъщеря и една кутия,но за нея след малко. Действието се развива около Коледа, по времето на подаръците.

През въпросната година парите в семейството не достигали, и майката и нейната дъщеря живеели много скромно и бедно.Искали да поднесат подаръци , да ги украсят красиво , както правели винаги преди, но сега живота бил станал много по труден и суров и с наближаването на Коледа това изглеждало все по невъзможно.Веднъж пререждайки стария скрин ,майката открила красива ролка от позлатена опаковъчна хартия.Щастието и било голямо, защото макар и скромни подаръците им щели да бъдат красиво опаковани.Какво било обаче учудването на майката когато видяла,че малката и дъщеричка, е изхабила цялата ролка хартия и то, за да увие една единствена кутия.В отчаянието си тя и се скарала и наказала.

Когато дошло време за подаръците, малкото момиченце поднесло кутията на майка си и казало; Това е за теб, мамо!


Майката се засрамила, задето наказала преди това детенцето си, но гневът отново я изпълнил, когато отворила кутията. Кутията била празна. Тя се обърнала към дъщеря си със строг тон:
Млада госпожице, не знаеш ли, че когато подаряваш подарък, в кутията трябва да има нещо?

Сълзички напълнили детските очи;
Но, мамо, тя не е празна. Аз слагах целувки в нея, докато тя се напълни.

Майката била съкрушена. Прегърнала малката си дъщеричка, молейки я да й прости ...

И да се върнем в сегашно време. Майката все още пази кутията пълна с целувки. През всичките тези години, когато била обезкуражена, тя отваряла кутията и си взимала от невидимите целувки. Любовта на детенцето й стопляла сърцето й.

Всеки има една такава кутия пълна с любов.
Понякога се иска само да издухаш праха от капака й и да я отвориш, а друг път просто да си спомниш, къде я остави за последно.


 

Blog Template by Теменужена мъгла